Ореховите ядки са едни от най-ценените и търсени плодове на световния пазар. Високото им маслено и белтъчно съдържание ги определя като култура, играеща важна роля в изхранването на населението в световен мащаб.
Почвено-климатичните условия на България са подходящи за отглеждане на орехи, като през последните години се забелязва увеличаване на площите в страната, заети с тази култура. Засиленият интерес се дължи на предприетата държавна политика, осигуряваща високи субсидии и стимулиране на проекти, застъпващи този овощен вид.
Плодовете на ореха се отличават с добра съхраняемост и висока транспортабилност, качества позволяващи реализацията им да става в най-подходящия момент, дори и в отдалечени части на света. Търсенето на орехите е неограничено, както на вътрешния, така и на международните пазари. Пълната механизация на производствения процес, не само снижава разходите, но и значително улеснява производителите. Важно предимство е дългият живот на културата, включително и дългия продуктивен период.
Инвестицията в орехови насаждения започва да се отплаща по-късно в сравнение с другите овощни видове, което възпира част от производителите от навлизане в бизнеса. Тази слабост може в значителна степен да бъде преодоляна, чрез интензифициране на технологията: тенденция, която се забелязва във водещи страни в ореховата индустрия. Технологията е разработена в периода 2003-2013г., в отговор на повишения интерес към културата; нарастващите пазарни изисквания за получаване на повече и по-висококачествена продукция; засилен интерес към въвеждането на нови сортове и технологии за отглеждане на ореха. Тази технология, е в унисон със съвременните методи и начини за отглеждане на ореха, но е съобразена със специфичните почвено-климатични условия на страната.
I. Състояние и перспективи на ореховото производство в България
През последните 50 г. световното производство бележи значителен растеж, с близо 7-кратно увеличение. Нашата страна разполага с благоприятни климатични условия за отглеждане на орехова култура. Тя може да се култивира на територията на цялата страна, на терени разположени до 800 м. надморска височина. Мащабите на родното производство са малки и страната има скромен дял в европейското, още по-малко в световното производство на орехи. Много причини оказват влияние върху незадоволителното състояние на отрасла: излизане от оборот на стари градини- морално и физически амортизирани; остаряла и екстензивна технология на отглеждане; по-ниска родовитост на културата /сравнено с други овощни видове/ и на масово разпространените в страната сортове; незадоволително равнище на агротехниката; по-бавното влизане в период на пълно плододаване; липсата на по-родовити латерално плододаващи орехови сортове.
Въпреки недоброто състояние на родното орехопроизводство и голямата дистанция от водещите производители в света и региона, страната ни е успяла да запази предни позиции като износител на орехи, като е сред 20-те водещи световни износители на орехи с черупки, с годишни количества около 1000-2000 тона /по данни на ФАО/. Добрите перспективи пред търговията с орехи са основен двигател за бъдещо развитие и модернизиране на българското производство.
II. Произход, разпространение и стопанско значение на културата
Ореховата индустрия в световен мащаб се базира на вида обикновен орех /Juglans regia L./, познат още като персийски или английски орех. Видът произхожда от района на Карпатските планини в Източна Европа, преминава през Турция, Ирак, Иран, Афганистан, Средна Азия и продължава на изток до Хималайските планини, като по-късное разпространен в почти целия свят. Понастоящем обикновения орех се отглежда промишлено в Северното полукълбо от 30 до 50 паралел и в Южното: от 30 до 40 паралел.
Ореховите плодове са ценна и здравословна храна, с висока биологична стойност. Те се използват за консумация в прясно състояние,а преработвателната индустрия предлага много възможности за влагането им в различни хранителни продукти. От плодовете се произвежда масло с широк спектър на приложение: в кулинарията; в козметичната и други индустрии. Зелената обвивка на плодовете и черупките се използват в народната медицина, като оцветители в текстилната промишленост и други.
С висока стойност е и ореховата дървесина. Изработените от нея мебели са скъпи и търсени от ценители. Известно е също, че ореховите дървета успешно могат да се използват за укрепване на свлачища и наклонени терени, за намаляване силата на вятъра и ветровата ерозия, като полезащитни пояси.
III. Биологични изисквания
- към топлина
Обикновеният орех е растения на умерения климат, но независимо от това, се нуждае от топлина за осъществяването на фотосинтезата. Нейният интензитет се повишава от листната маса до около 280C, като между 40-450C, тя практически спира и е възможно да се появят пригори по плодовете и младите леторасти. Орехът е пластичен овощен вид и до определена степен издържа без повреди ниските зимни температури, в различни географски райони. Широкият му ареал на разпространение се дължи на неговата добра студоустойчивост, която е различна при отделните сортове. Българските сортове могат да бъдат повредени от ниски зимни температури, едва когато те спаднат под минус 200C.
- към светлина
Светлолюбива култура, тъй като за процеса на фотосинтеза е необходима слънчевата енергия предимно от червения спектър и най-малко от зеления. Нейният интензитет е най–добър, когато са осигурени около 25 000 лукса светлина. Короната на ореха, в своята еволюция, се е приспособила да поглъща огромно количество светлина с помощта на листната си маса. Попаднал на засенчено място, орехът расте бързо на височина, образува удължени междувъзлия и залага малко цветни органи, предимно по върховете на короната. Интензитетът на светлината зависи от експлоатацията, релефа, надморската височина, географската ширина, облаците, мъглата, близостта до големи водни басейни и т.н.
Посочените фактори трябва да се имат предвид при избора на място за нова орехова градина, където за интензитета на светлината оказват влияние разстоянията на засаждане, формирането на короната и нейното поддържане в плододаваща възраст.
- към вода
Орехът се нуждае от обилни количества вода, тъй като водният стрес може да причини значителни загуби на добив през текущата или следващата години, или да скъси живота на насаждението. Недостигът през вегетационния период не понижава съществено реколтата от орехови плодове през същата година, но потиска съществено растежа и цветообразуването. Като следствие намалява добивът през следващата вегетация. За разлика от добива, вегетационният растеж на дърветата се възстановява още през следващата вегетация, ако водният режим е благоприятен. От друга страна излишъкът на вода в коренообитаемия почвен обем също е нежелателен, доколкото благоприятства развитието на гъбни и бактериални болести.
- към почва
Кореновата система не понася тежките, сбити, силно преовлажнени почви, тъй като е силно чувствителна на задушаване. Добре е, орехът да се отглежда на дълбоки, добре аерирани почви, в които корените могат да проникнат на дълбочина от 1.5 до 2.7 метра. За засаждане на нови орехови насаждения, е добре да се подбират терени с дълбок почвен хоризонт и ниско ниво на подпочвени води.
IV. Икономическа оценка на технологията
Орехът е овощен вид, който се отглежда най-дълго преди да встъпи в плододаване. Това води до по-бавна възвращаемост на инвестицията в сравнение с другите овощни видове. Още от третата година дърветата раждат единични плодове, но добиви със стопанско значение се получават от шестата година. Следва период на бързо нарастващо плододаване и след десетата година насажденията влизат в пълно плододаване. Въз основа на описаните съвременни технологични подходи за отглеждане на орех са разработени примерни технологични карти на орехово насаждение при различни схеми на засаждане: за създаване, отглеждане до встъпване в плододаване и на плододаващото насаждение. Изчислени са разходите по създаване, отглеждане до влизане в плододаващо орехово насаждение при различни технологични параметри по цени на материали, труд и услуги към 2013г.
Разходите за създаване при засаждане на 10 бр. дръвчета в декар са 885 лв./дка. Разходите за създаване и отглеждане през следващите пет години до влизане в плододаване са 1926 лв./дка. При избор на по-гъста схема на засаждане с 16 броя дървета в декар, разходите по създаване нарастват с 14%. В годината на създаване с най-висок относителен дял са разходите за изграждане на капкова инсталация, разходите за посадъчен материал и разходите за механизация. В годините на отглеждане до влизане в плододаване, най-големи са разходите за механизация и напояване. С влизане на насаждението в плододаване, дялът на трудовите разходи нараства и достига до около 80% от всичко разходи по отглеждане и е в зависимост от нивото на добива.
| Разход: | Схема на засаждане: 10х10 м. | Схема на засаждане: 8х8 м. |
| Създаване | 855 лв./дка | 1008.9 лв./дка |
| Отглеждане през следващите 5г. до плододаване | 1926 лв./дка | 2195.64 лв./дка |
| След влизане в плододаване | трудови разходи нарастват до 80% от всички разходи по отглеждане | |
*** Пресметнати са и очакваните парични потоци от ореховото насаждение. При схема на засаждане 10х10 м, производителят приключва с положителен финансов резултат на десетата година. При по-гъсто засаждане /8х8 м/ положителен финансов резултат може да се очаква още на шестата година.
Напоследък се засилва интересът на производителите към затваряне на цикъла до производство на ядки. В този случай, инвестиционните разходи се увеличават почти трикратно, поради включването на машина за чупене и почистване на орехи на приблизителна стойност: 3500 лева. Пресметнахме очакваните парични потоци при затваряне на цикъла до ядки. При засаждане: 10х10 м., още на седмата година може да се получи положителен финансов резултат. При схема на засаждане: 8х8 м. положителният финансов резултат се получава също на седмата година, но е около два пъти по-висок.
Изчислена е икономическата ефективност на ореховото насаждение. При гъстота 10бр. дървета в декар, само при по-високи добиви, производителят ще реализира печалба, а инвестицията може да се откупи за 4 години, при добив 450 кг./дка. При по-голяма гъстота 8х8м, икономическите показатели се подобряват значително, а срокът на откупуване е 3 години, при добив 600 кг./дка. Нормата на печалбата в зависимост от реализираните добиви е от 10 до 89%.
| Схема на засаждане: 10х10 м. | Схема на засаждане: 8х8 м. | |
| Възвращаемост на инвестицията за: | 4 години | 3 години |
| При добив: | 450 кг./дка | 600 кг./дка |
| Норма на печалба: | от 10 до 89%, в зависимост от реализираните добиви | |
Изчислени са основни показатели на икономическата ефективност и при затваряне на цикъла до производство на ядки. В този случай, дори и при по ниски добиви от 120- 150 кг./дка, производителят реализира печалба- съответно между 207- 340 лв./дка. Чистият доход от единица площ нараства значително. По-бързо се откупват вложените инвестиционни разходи.
При икономическата оценка на технологията следва да се има предвид, че по литературни данни, промишлените насаждения са продуктивни около 40 години. Така, че веднъж създадена, инвестицията има дълъг живот. Предложената съвременна технология осигурява висока доходност от ореховите насаждения, въпреки по-късното им встъпване в плододаване.
V. Възможности за финансиране по програма на ЕС
В България интереса към създаването на нови градини е значително засилен, не само от по- заможни земеделски производители. Това е възможно благодарение на субсидиите от Програма за развитие на селските райони, която отпуска средно 120 лв./дка.
Мерките, по които може да се кандидатства са:
- Подмярка 6.1- “Стартова помощ за млади земеделски производители„
- Подмярка 6.3- „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“
- Подмярка 4.1-“ Инвестиции в земеделски стопанства“
Повече информация, относно възможностите и условията за финансиране, може да получите и от нашите приятели от консултантска компания novek, които ще бъдат до Вас от началото до самия край на проекта.
