ягода

Ягодата (Fragaria) е род растения от семейство Розоцветни (Rosaceae), както и плодът на тези растения, който е с високо съдържание на въглехидрати и витамини. От дълбока Древност, човек използва за храна плодовете на диворастящата ягода, но като културно растение е пренесена в Европа едва през ХVІІІ век, като се счита, че първият ягодов сорт – ананасова ягода – е създаден в Холандия. В днешно време, ягодата се отглежда в почти всички части на земята, като най-големи производители са САЩ и Полша.

Приложение

Ягодовите плодове съдържат средно 60-70 % витамин С, т.е. колкото витамини има лимона, което го прави отличен заместител. Освен витамините, ягодите съдържат захари, киселини и значителни количества калиеви, калциеви, фосфорни и железни соли, които биват лесно усвоими от човешкия организъм. Тази висока биологична стойност на ягодовите плодове определя и техните диетични и лечебни качества. Усилената им консумация се препоръчва при лекуване на редица заболявания, като бъбречни, чернодробни, жлъчни и др..

Плодовете на ягодата са с отлични вкусови качества и могат да бъдат консумирани пресни или преработени, като запазват вкусовите и хранителните си свойства, включително и замразени. Те биват великолепна суровина за производството на висококачествени компоти, конфитюри, сладка, желета, мармалади и др.

Биологични изисквания

  • Светлина – Всички сортове изискват наличието на слънчева светлина, за да бъде произведена максимална продукция. В идеалния случай, ягодовите насаждения всекидневно следва да бъдат излагани на най-малко 6 – 8 часа пряка слънчева светлина. Обикновено, места с южно изложение биват идеални за отглеждане на тази култура. Ягодата понася добре и разсеяната светлина, поради което успешно се отглежда като подкултура в междуредията на млади неплододаващи овощни градини.

  • Климат – Ягодата бива нестудоустойчиво растение, което измръзва при зимни температури под [-15 С], особено ако растенията не са покрити от дебела снежна покривка. Зимните мразове и летните засушавания са ограничаващи фактори, затова и ягодовите насаждения не могат да се отглеждат при неполивни условия и на открити и ветровити места, където през зимата не се задържа дебела снежна покривка.

  • Влага – Ягодовите насаждения се отнасят към влаголюбивите растения. Високите изисквания към почвената влага се дължат на плитко разположената и коренова система и на непрекъснатия растеж и образуване на нови листа, почти през целия вегетативен период. При недостиг на почвена влага, фазите на цъфтежа и плодообразуването протичат в по-късни срокове, като голяма част от плодовете остават недоразвити, дребни и с влошени вкусови качества.

  • Почва – Ягодата не е много взискателна към почвата, което води до успешното и отглеждане върху почви с различен механичен състав. Високи и редовити добиви се получават както върху леки, така и върху по-тежки почви. По-леките почви следва да съдържат достатъчно количество хумус, за да бъдат влагозадържащи. Развива се задоволително в места със слабо кисели почви, но най-дълголетна е при почви с рН 5,5 до 6,5. За непригодни се смятат много тежки, лошо аерирани почви, а също така и неокултурени, заблатени, солени и силно варовити.

лавандула
лавандула

Лечебни свойства

Древните римляни са сред първите разкрили лечебните свойства на ягодите. Те ги използвали при симптоми на меланхолия; срещу припадъци, висока температура, възпаления, отравяне на кръвта и камъни в бъбреците.

Според съвременни проучвания, ягодите спомагат за понижаване нивото на общия холестерол и триглицеридите; полезни са при лечение на кожни алергични реакции, като имат противовъзпалителен, антиоксидантен и противораков ефект.

Недостигът на определени хранителни вещества и свободни радикали са сред основните причини за нарушените функции на очите – дегенерация на зрителните нерви, изсъхване на очите, зрителни дефекти. В ягодите се съдържат антиоксиданти – флавоноиди, фенолни вещества и витамин С, които облекчават подобни състояния, а наличието на калий спомага за правилно поддържане на очното налягане.

В ягодите е открито високо съдържание на полифеноли, които до голяма степен допринасят за нормалното функциониране на мозъка. Според редица изследвания, консумацията на ягоди спомага да се забавят дегенеративните процеси в мозъка и да се предотвратят когнитивните нарушения. Полифенолите притежават антиоксидантни свойства и противовъзпалителни ефекти, които спомагат забавянето на стареене на тъканите, включително и мозъчните. Ягодите спомагат добрата перисталтика на червата, поради високото съдържание на вода и фибри; прочистват организма от токсини, а калиевите соли благоприятстват за отделянето на излишни течности.

Създаване и отглеждане на ягодови насаждения

  • Избор на подходящо място – При определяне местата за създаване на ягодови насаждения, следва да се има предвид изискванията към почвените условия, възможностите за поливане, защитеността на местото, транспортните възможности и др.. Вече отбелязахме, че растенията се развиват добре и плододават обилно, както върху леки, проветриви и богати с хумус почви, така и върху по-тежки черноземи. В случая, не е толкова важен механичния състав на почвата, а тя да бъде дълбока, оцедлива и добре разработена. У нас, най-подходящи са равнинните почви, особено разположени в поречията, като за получаване на редовни и високи добиви е необходимо да се отреждат поливни площи. Естествените и изкуствени ветрозащитни пояси на района имат голямо значение, поради по-високите изисквания на културата към защита от ветрове. При избора на място за насажденията, за предпочитане са тези, които са близко до населено място, с което се предполага близостта до удобни пътища, преработвателни предприятия и консумативни центрове и съответно редуциране на тези разходи.

  • Избор на посадъчен материал – Изборът на подходящ сорт зависи от предпочитанието и почвено-климтичните условия на месторастенето в района, където ще се отглежда. Сортовете се различават по време на засаждане; узряване, вкус, аромат, размер, жизненост, устойчивост, продуктивност и др.; изборът на сорт зависи от начина на обработка и типа на крайния произведен продукт – пресни плодове, за конфитюри и сиропи, за сладкарската промишленост или за замразяване.

  • Подготовка на почвата – При подготовката на почвата е от съществено значение предшественикът, след който ще се зараждат ягодите. Добри предшественици са фасулът, соята, ранните картофи и грахът, като тези култури освобождават площите в края на лятото, с което се създава възможност за ранно засаждане на ягодите. Най-важни подготвителни мероприятия са основно торене и качествена обработка на почвата.

  • Засаждане – Оптималния срок за засаждане в припланинските и планинските райони е в края на август, а за полските и южни райони – септември. Познати са няколко форми на засаждане на ягодите – едни са подходящи при промишлени насаждения и недостиг на работна ръка, а други – за дворни градини, където ягодите се отглеждат ръчно. Форми на засаждане: едноредова лента (подходяща за отглеждане в промишлени условия; растенията се засаждат в редове); двуредова лента (растенията се засаждат в 2 реда); квадратно-гнездово (засаждат се по 4 на гнездо); килиместо (засаждане на ленти по 3 реда, като на 2-рата година редовете се сливат).

  • Отглеждане и добив – Важно е да се знае, че едно ягодово насаждение има 4-ри годишен производствен цикъл, като дава най-високи добиви през 2-та, 3-та и 4-та година от засаждането си. След това добивите падат силно и от икономическа гледна точка, насаждението става неефективно. Ягодите плододават по-слабо през 1-та година (600-1000 кг./дка), а през 2-та, 3-та и 4-та достигат своя максимум в добивите (1000-2500 кг./дка; в отделни случаи до 3500-4000 кг./дка).

  • Беритба – Извършва се през 1-2 дни, през хладните часове на деня. Препоръчително е след дъжд/роса, мокрите плодове да не се берат, тъй като загиват бързо. Берат се в различна степен зрялост: за преработка (сокове, желета, конфитюри) – напълно узрели; за консумация в прясно състояние и за компоти – малко преди пълна зрялост; за износ – когато са започнали да порозовяват.

  • Болести и вредители – При отглеждането на ягоди, сред по-сериозните болести и вредители по ягодовите насаждения се отличават: „антракноза по ягодата“, характеризираща се със светло-кафяви воднисти потопени петна по плодовете; „ъгловати петна“, характеризираща се с червеникаво – кафяви, покрити с бактериален ексудат и изсъхване на нападнатите тъкани; „пръстеновидни петна“, характеризираща се със завити листа, некротиращи прогресивно към върха на растението, недоразвити крехки леторасти и др.

Пазар и цени

България заема челни позиции в производството на ягодоплодни растения и конкретно ягоди. Производителите от Северна България, основно намират приложение на продукцията си по северното ни Черноморие и Румъния, но се намира добър пазар в Германия, Холандия, Франция и Белгия. Търсенето на ягоди превъзхожда предлагането на пазара, което е предпоставка за пласиране на цялата произведена продукция. В страната също се забелязва недостиг на плодовете, което е сигурен пазар за поне 2/3 от продукцията.

Ценообразуването в сектора е повлияно от два основни фактора:

  • Обеми на предлагане на готовата продукция
  • Цена на едро

Взаимодействието на тези два фактора е различно всяка година и това обуславя движението на цените през годините. Факторът на предлагането е един от основните при ценообразуването. При „лоши“ години, когато външни фактори влияят върху производството и на пазара няма достатъчно продукция, цените на едро се покачват и достигат до нива от (средно) 1.80 – 2.00 лв./кг.. В обратния случай – при насищане на пазара, в пиковия период на плододаване, цената пада до нива 1.20 – 1.50 лв./кг.. В периода юли-октомври, когато на пазара се предлагат единствено плодове на ремонтантните (целогодишни) сортове, цената достига и до 3 лв./кг.

пазар - ягоди

Финансиране

Ако се стремите към ароматна градина и доходоносен бизнес, то ягодовите насаждения са точно за Вас.

Таблица 1: „Разходи за създаване на 1 декар ягодови насаждения“

На Таблица 1 са показани приблизителните разходи за създаване на ягодови насаждения, като показаните стойности за в лева за декар. В нея са включени основни разходи по материали; машинотракторни и транспортни услуги и труд.

Таблица 2: „Разходи за отглеждане на ягодови насаждения“

В Таблица 2 сме показали приблизителните разходи за отглеждане на плододаващо ягодово насаждение, като в разходите се включват материали, машинотракторни и транспортни разходи и труд.

Таблица 3:

Таблица 3: „Очаквани приходи и добив от декар“

На Таблица 3 може да се види среден добив от декар и съответно общ приход, изчислен на база средна изкупна цена.

Ягодовите насаждения са печелившо бизнес начинание – особено отглеждани оранжерийно. Както вече споменахме, е добре да разполагате с напоителна система, за да бъдат подсигурени максимално добри условия за плододаване на насажденията. Инвестиционните разходи за създаване на
5 дка стопанство например, възлизат средно на 12 000 лева, което би представлявало трудност за всеки един земеделски стопанин. В тази връзка, през програмен период 2014-2020г. – Програма за развитие на селски райони предоставя възможности за финансиране, както за малки земеделски стопанства, така и за вече големи производители – установили се на пазара.

Тази инвестиция би могла да бъде реализирана по мярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“, където помощта е в размер на 15 000 евро и е насочена към устойчивото развитие и растеж на малките стопанства. По мярката се подпомагат всички дейности, които могат да гарантират това развитие, например: финансиране за изграждане, придобиване и подобряване на селскостопански сгради; закупуване на нови машини, съоръжения и оборудване; разходи за създаване/презасаждане на трайни насаждения и не на последно място – разходи за изготвяне на проектно предложение. Приемът по тази мярка започна на 4 юли и ще продължи до 12 август 2016г.

За по-напреднали и вече установили се на пазара земеделски стопани ще бъде по-подходяща мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, по която финансирането е в размер на 50% и може да бъде увеличено до 60%. По тази мярка също може да получите финансиране за изграждане, придобиване и подобряване на сгради, вкл. изграждане на оранжерия; закупуване на нови машини, специализирани транспортни средства, съоръжение и оборудване, вкл. оранжерийни артикули; създаване/презасаждане на трайни насаждения; дава се възможност и за закупуване на земя (на база данъчна оценка), както и всички общи разходи, свързани с изготвянето на проектното предложение.

Тези от Вас, които желаят да затворят цикъла на производство, например, чрез изграждане на преработвателно предприятие (консервиране, производство на сок, мармалад, конфитюр и др.) и закупуване на необходимите съоръжения – могат да кандидатстват за субсидия по мярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“.

Програмата позволява да направите и допълнителни инвестиции, които да подобрят значително добивите и качеството на продукцията от Вашите ягодови насаждения. Примери за това могат да бъдат:

  • Изграждане на сондаж;
  • Изграждане на капково-напоителна система;
  • Изграждане на фотоволтаик, за нуждите на стопанството;
  • Закупуване на специализирана земеделска техника и транспортни средства;
  • Всички разходи по изграждане и оборудване на оранжерия и др.

За да научите всички възможности за финансиране през тази година, независимо дали е за развитието на земеделска дейност или за изграждане на преработвателно предприятие, както и да превърнете Вашите планове в реален и доходоносен бизнес, бихте могли да се свържете с екип от специалисти, които да Ви помогнат и консултират в това начинание.