[fusion_builder_container background_color=““ background_image=““ background_parallax=“none“ enable_mobile=“no“ parallax_speed=“0.3″ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ video_url=““ video_aspect_ratio=“16:9″ video_webm=““ video_mp4=““ video_ogv=““ video_preview_image=““ overlay_color=““ overlay_opacity=“0.5″ video_mute=“yes“ video_loop=“yes“ fade=“no“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding_top=“20″ padding_bottom=“20″ padding_left=““ padding_right=““ hundred_percent=“no“ equal_height_columns=“no“ hide_on_mobile=“no“ menu_anchor=““ class=““ id=““][fusion_builder_row][fusion_builder_column type=“2_3″ last=“no“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_text]
Аквакултурата представлява дейност, имаща за цел размножаването и отглеждането на различни водни организми. Неин обект биват широк спектър от растения и животни, които се различават не само по своята биология, но и по местообитанието си и средата, в която се отглеждат – океани, морета, реки, езера, блата, изкуствени водоеми и различен тип съоръжения. В световен мащаб, обект на отглеждане са над 150 вида водни организми, сред които има представители както на животинския, така и на растителния свят. Най-много биват рибите – морски и сладководни, следвани от миди и ракообразни и различни видове водни растения.
- за обект на аквакултурата се считат и някои земноводни, като жаби, костенурки, крокодили и др.
- освен за храна, хидробионтите (организми, постоянно обитаващи водите) се използват от хората и като суровина за производство на различни промишлени продукти.
Корените на аквакултурата са от Китай, където още преди 3 000 г. биват отглеждани аквариумни рибки, а като стопански отрасъл рибовъдството датира приблизително отпреди 2 400 г. Учените считат, че от Китай тази дейност преминава в страните разположени около Средиземноморието и от там се пренася в Централна и Западна Европа. В сравнение с други страни, България е със значително по-малко опит в областта, като първите стъпки биват поставени преди повече от 100 г., когато на първото Пловдивско изложение е бил показан и рибарник, който предизвикал оправдан интерес.
Аквакултурата е сред най-бързо развиващите се отрасли от селското стопанство в света, включително и в страната. За период от 30 г. е отчетено двукратно увеличаване на общото количество хидробионти – предлагащи се на пазара. В България, общият добив на хидробионти се формира от два основни сектора: аквакултура и улов и към момента е малък, но оказва важно значение, като източник на ценна белтъчна храна. От Древността хората използват водните организми, като източник на храна. Ролята в изхранването на населението придобива все по-голямо значение, особено в районите – богати на водни ресурси. Отбелязаната тенденция за намаляване на рибните и нерибни запаси на Световния океан, все по-остро поставя въпроса за вземане на адекватни мерки за намаляване пресата върху естествените популации на хидробионтите. Това разбира се, може да се осъществи, чрез развитие на различни методи за отглеждане на водни организми или, чрез приоритетно развитие на аквакултурата.
[/fusion_text][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_3″ last=“yes“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_imageframe lightbox=“no“ gallery_id=““ lightbox_image=““ style_type=“none“ hover_type=“none“ bordercolor=““ bordersize=“0px“ borderradius=“0″ stylecolor=““ align=“none“ link=““ linktarget=“_self“ animation_type=“0″ animation_direction=“down“ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ hide_on_mobile=“no“ class=““ id=““] 
[/fusion_imageframe][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_3″ last=“no“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_imageframe lightbox=“no“ gallery_id=““ lightbox_image=““ style_type=“none“ hover_type=“none“ bordercolor=““ bordersize=“0px“ borderradius=“0″ stylecolor=““ align=“none“ link=““ linktarget=“_self“ animation_type=“0″ animation_direction=“down“ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ hide_on_mobile=“no“ class=““ id=““] 
[/fusion_imageframe][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“2_3″ last=“yes“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_title size=“3″ content_align=“center“ style_type=“default“ sep_color=““ margin_top=““ margin_bottom=““ class=““ id=““]
Сектор „Рибарство и аквакултури“ – съвременни тенденции в производството
[/fusion_title][fusion_text]
Сектора има специфична позиция и роля, както за аграрния отрасъл, така и за националната икономика. Относително малък е в България, но въпреки това осигурява висока работна заетост на регионално равнище, особено в крайбрежните райони, където заема значителен дял в местните икономики. За разлика от наблюдаваната през предходните 2 години тенденция на спад в производството, последните 2 такива се забелязва постепенно увеличение на производството на аквакултури (зарибителен материал, риба и други водни организми за консумация). Продукцията в страната (в тона) се доминира от производството на риба, следвано от производството на молюски (черна мида), а от ракообразните обект на култивиране е езерният рак.
Представители главно на 4 семейства риби формират продукцията от аквакултури в България, като най-значително остава производството на шаранови риби (шаран и пъстър толстолоб), следвано от това на пъстървовите риби (дъгова пъстърва, някои видове сьомга, сивена). Съвременната тенденция е насочена към култивиране на представители на есетровите риби (чига, руска есетра, моруна), както и производство на риби от семейство Сомови (европейски сом, американски канален сом).
[/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container][fusion_builder_container hundred_percent=“yes“ overflow=“visible“][fusion_builder_row][fusion_builder_column type=“3_4″ last=“no“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_title size=“3″ content_align=“center“ style_type=“default“ sep_color=““ margin_top=““ margin_bottom=““ class=““ id=““]Производствени системи в сектор „Аквакултури“[/fusion_title][fusion_text]
Към настоящия момент, българските аквакултури прилагат следните основни производствени системи – свободно отглеждане на риба в стоящи водоеми (езера, язовири); отглеждане на риба в специално изградени бетонни или землени басейни; отглеждане на риба в мрежени клетки (садки) и рециркулационни системи.
[/fusion_text][fusion_checklist icon=“fa-check“ iconcolor=““ circle=““ circlecolor=““ size=“13px“ class=““ id=““][fusion_li_item icon=““]
Свободно отглеждане на риби в езера и язовири – този тип на отглеждане на риба се прилага както в малки водоеми (до няколко десетки декара), така и в големи (над 100 декара). Този начин на производство изисква малки капиталовложения, най-вече в зарибителен материал и риболовни уреди (лодки, грибове и др.). Единствените действия, които се предприемат при този тип аквакултури се състои в зарибяване на съответния водоем. Продукцията се базира на естествената рибопродуктивност на водоема, като в редки случаи се прилага подхранване на рибата; подаване на лекарствени средства; добавяне на торове; варуване на водата. Този екстензивен начин на производство е екологосъобразен, макар, че често се базира на въвеждането във водоемите на неместни видове, което в редица случаи представлява потенциална заплаха за местните видове. Ограничаващо обстоятелство за мащаба на този тип производство е пълната непригодност на голяма част на водоемите в страната за излавяне на рибата. Това произлиза от факта, че язовирите имат скосено дъно, непочистено напълно от дървета, камъни и други при завиряването, което прави неефективно използването на грибове. Ограничаващ момент в този тип рибопроизводство е използването на тези водни басейни и за производство на електрическа енергия, напояване, питейни нужди, рекреационен туризъм, чиито дейности често влизат в конфликт с дейностите по аквакултурите. През летните месеци на година водоподаването в тези водоеми намалява, което също представлява лимитиращ фактор, главно по отношение плътността на посадките.
Според вида на отглежданата риба, сред стопанствата, доминира производството на шаранови риби (шаран и пъстър толстолоб), следвани от басейновите (землени и бетонни) за отглеждане на пъстървови риби. Климатичните условия в българските водоеми позволяват и комбинирано отглеждане на представители на шарановите, сомовите, есетровите риби.
[/fusion_li_item][fusion_li_item icon=““]
Отглеждане на риба в специализирани басейни – в България съществуват два класически типа басейнови стопанства – едните включват землени басейни (главно в шарановъдството и по-рядко в пъстървовъдството) и бетонни басейни (главно тип „канали“); вторите са елемент от пъстървовите стопанства. Стопанствата базирали своите производства в землените басейни са изградени преди около 50 г., като единичните размери на угоителните басейни варират от няколко декара до няколкостотин, като басейни с площ над 50 дка са редки. Отглеждането на риба в басейновите стопанства е предимно интензивно, като основно средство за интензификация е храненето в високоенергийни фуражи.
Основни проблеми пред този тип стопанства са: постъпваща вода с ниско качество; намалени количества, поради засушаване на климата; висока цена на потребяваната вода; висока цена на фуражите; остаряла материално – техническа база. Преобладават непълносистемните стопанства от угоителен тип за производство на риба за консумация.
[/fusion_li_item][fusion_li_item icon=““]
Отглеждане на риба в садки – у нас, тази система за отглеждане се прилага във вътрешните водоеми – предимно големи и средни язовири. През последните години мрежени клетки се разполагат и вмного от малките водоеми (под 50 дка). Въпреки съществуването на множество специализирани садкови стопанства, поради хидрофизичните особености на различните водоеми, значителен е броят на комбинираните по отношение на видова структура. Комбинациите най-често включват отглеждане на шаран, сом, есетрови видове, които имат приблизително сходен диапазон по отношение изискванията си към параметрите на средата.
[/fusion_li_item][fusion_li_item icon=““]
Затворени рециркулационни системи – съществено предимство на този тип системи е относително малките количества вода, които са необходими за производствени нужди, поради постоянното и пречистване и многократно ползване. Контролираните условия в рециркулационните системи ги правят независими от климатични, географски и други фактори на околната среда. Високата степен на екологосъобразеност на този тип производство е основно предимство, особено в страни като България – бедни на водни ресурси и същесвременно с висок процент територии, включени в мрежата от защитени зони на „НАТУРА 2000“.
[/fusion_li_item][/fusion_checklist][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_4″ last=“yes“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_imageframe lightbox=“no“ gallery_id=““ lightbox_image=““ style_type=“none“ hover_type=“none“ bordercolor=“#ffffff“ bordersize=“2px“ borderradius=“0″ stylecolor=““ align=“none“ link=““ linktarget=“_self“ animation_type=“0″ animation_direction=“down“ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ hide_on_mobile=“no“ class=““ id=““] 
[/fusion_imageframe][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_3″ last=“no“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_imageframe lightbox=“no“ gallery_id=““ lightbox_image=““ style_type=“none“ hover_type=“none“ bordercolor=““ bordersize=“2px“ borderradius=“0″ stylecolor=““ align=“none“ link=““ linktarget=“_self“ animation_type=“0″ animation_direction=“down“ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ hide_on_mobile=“no“ class=““ id=““] 
[/fusion_imageframe][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“2_3″ last=“yes“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_title size=“3″ content_align=“center“ style_type=“default“ sep_color=““ margin_top=““ margin_bottom=““ class=““ id=““]Хранителни ползи от консумация на риба и рибни продукти[/fusion_title][fusion_text]
През последните десетилетия, науката обръща по-сериозно внимание на изключително високата хранителна стойност на рибата и рибните продукти и важните ползи, чиято редовната консумация може да допринесе благоприятно за човешкото здраве. Именно омега-3 мастни киселини се считат за най-ценния нутриент, който може да си набавим, чрез консумация на риба; съдържание на други полезни вещества: триптофан, метионин, треонин, хистин и лизин, витамините – А, D, E, K, B1, B2 – а в черния дроб и хайвера на рибите – B12. Съдържанието на полезни минерални вещества е представено от калций, фосфор, сяра, калий, магнезий, мед, селен, цинк, йод, кобалт, манган, фосфор и др.. Консумацията на риба/рибни продукти спомага за: функционирането на щитовидната жлеза; подобряване инсулиновата чувствителност и усвояването на въглехидратите; ускорено горене на мазнини и ускорен мускулен растеж; намалено мускулно разграждане; намаляване риска от инсулт, нарушен сърдечен ритъм и запушване на артерии; намаляване риска от ракови заболявания.
[/fusion_text][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_1″ last=“yes“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_title size=“3″ content_align=“center“ style_type=“default“ sep_color=““ margin_top=““ margin_bottom=““ class=““ id=““]Пазар и цени[/fusion_title][fusion_text]
По данни на НСИ, за периода януари – май 2015г. са изнесени общо 3.5 тона риба и рибни продукти, което е с 6.5% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, което се дължи основно на по-ниския улов за периода.
Износът на риби, филета, ракообразни и мекотели се свива с 4.5% на годишна база, а този на преработени продукти – с 10.6%. Въпреки това, при определени продукти, като живи риби; сушени, осолени и пушени риби и ракообразни, се отчита ръст на износа – в рамките на 22 – 89%. Основен пазар за износ на риба и рибни продукти е ЕС, като от общо изнесените количества (през първите 5 месеца на 2015г.) – близо 90% са реализирани в Съюза. Най-значителни количества биват изнасяни за Румъния и Гърция.
По данни на САПИ, през периода януари – юли 2015г., цените на едро на повече от основните видове риба нарастват, спрямо същия период на предходната година. За същия период, средните цени на дребно на повечето основни видове риба бележат ръст, като средно поскъпването е в рамките на 0.8 – 10.5%.
В Таблица 1 са показани цените на основните видове риба и рибни продукти – през 2015 г.
До края на 2016г. се очаква цените на основните видове риба и рибни продукти да останат сравнително стабилни, като преобладаващата част от тях продължават да се движат над нивата за 2015г.. При относително запазване на търсенето, основен фактор за движението на цените на традиционните за страната видове риба, ще бъде размерът на улова и аквакултурното производство в страната.
[/fusion_text][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_1″ last=“yes“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_title size=“3″ content_align=“center“ style_type=“default“ sep_color=““ margin_top=““ margin_bottom=““ class=““ id=““]Финансиране[/fusion_title][fusion_text]
Ако се стремите към ароматна градина и доходоносен бизнес, то ягодовите насаждения са точно за Вас.
На Таблица 1 са показани приблизителните разходи за създаване на ягодови насаждения, като показаните стойности за в лева за декар. В нея са включени основни разходи по материали; машинотракторни и транспортни услуги и труд.
[/fusion_text][fusion_text]
В Таблица 2 сме показали приблизителните разходи за отглеждане на плододаващо ягодово насаждение, като в разходите се включват материали, машинотракторни и транспортни разходи и труд.
[/fusion_text][fusion_text]
На Таблица 3 може да се види среден добив от декар и съответно общ приход, изчислен на база средна изкупна цена.
Ягодовите насаждения са печелившо бизнес начинание – особено отглеждани оранжерийно. Както вече споменахме, е добре да разполагате с напоителна система, за да бъдат подсигурени максимално добри условия за плододаване на насажденията. Инвестиционните разходи за създаване на
5 дка стопанство например, възлизат средно на 12 000 лева, което би представлявало трудност за всеки един земеделски стопанин. В тази връзка, през програмен период 2014-2020г. – Програма за развитие на селски райони предоставя възможности за финансиране, както за малки земеделски стопанства, така и за вече големи производители – установили се на пазара.
Тази инвестиция би могла да бъде реализирана по мярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“, където помощта е в размер на 15 000 евро и е насочена към устойчивото развитие и растеж на малките стопанства. По мярката се подпомагат всички дейности, които могат да гарантират това развитие, например: финансиране за изграждане, придобиване и подобряване на селскостопански сгради; закупуване на нови машини, съоръжения и оборудване; разходи за създаване/презасаждане на трайни насаждения и не на последно място – разходи за изготвяне на проектно предложение. Приемът по тази мярка започна на 4 юли и ще продължи до 12 август 2016г.
[/fusion_text][fusion_images picture_size=“fixed“ hover_type=“none“ autoplay=“no“ columns=“4″ column_spacing=“25″ scroll_items=““ show_nav=“yes“ mouse_scroll=“no“ border=“yes“ lightbox=“yes“ class=““ id=““][fusion_image link=““ linktarget=“_self“ image=“https://novek.bg/wp-content/uploads/2016/07/ягода-2-1024×640.jpg“ alt=““/][fusion_image link=““ linktarget=“_self“ image=“https://novek.bg/wp-content/uploads/2016/07/ягода-1-1024×682.jpg“ alt=““/][fusion_image link=““ linktarget=“_self“ image=“https://novek.bg/wp-content/uploads/2016/07/Happy-birthday-yummy-strawberry-cake-1024×640.jpg“ alt=““/][fusion_image link=““ linktarget=“_self“ image=“https://novek.bg/wp-content/uploads/2016/07/ягода-чай-1024×640.jpg“ alt=““/][fusion_image link=““ linktarget=“_self“ image=“https://novek.bg/wp-content/uploads/2016/07/recipe-rezepta-iagodov-konfitur-s-shokolad-1024×615.jpg“ alt=““/][fusion_image link=““ linktarget=“_self“ image=“https://novek.bg/wp-content/uploads/2016/07/PB0210-1_Strawberry-Cake_s4x3.jpg.rend_.sniipadlarge-1024×768.jpeg“ alt=““/][fusion_image link=““ linktarget=“_self“ image=“https://novek.bg/wp-content/uploads/2016/07/ягода-коктейл-1024×768.jpg“ alt=““/][fusion_image link=““ linktarget=“_self“ image=“https://novek.bg/wp-content/uploads/2016/07/Dollarphotoclub_66885129-1024×683.jpg“ alt=““/][/fusion_images][fusion_text]
За по-напреднали и вече установили се на пазара земеделски стопани ще бъде по-подходяща мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, по която финансирането е в размер на 50% и може да бъде увеличено до 60%. По тази мярка също може да получите финансиране за изграждане, придобиване и подобряване на сгради, вкл. изграждане на оранжерия; закупуване на нови машини, специализирани транспортни средства, съоръжение и оборудване, вкл. оранжерийни артикули; създаване/презасаждане на трайни насаждения; дава се възможност и за закупуване на земя (на база данъчна оценка), както и всички общи разходи, свързани с изготвянето на проектното предложение.
Тези от Вас, които желаят да затворят цикъла на производство, например, чрез изграждане на преработвателно предприятие (консервиране, производство на сок, мармалад, конфитюр и др.) и закупуване на необходимите съоръжения – могат да кандидатстват за субсидия по мярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“.
Програмата позволява да направите и допълнителни инвестиции, които да подобрят значително добивите и качеството на продукцията от Вашите ягодови насаждения. Примери за това могат да бъдат:
- Изграждане на сондаж;
- Изграждане на капково-напоителна система;
- Изграждане на фотоволтаик, за нуждите на стопанството;
- Закупуване на специализирана земеделска техника и транспортни средства;
- Всички разходи по изграждане и оборудване на оранжерия и др.
За да научите всички възможности за финансиране през тази година, независимо дали е за развитието на земеделска дейност или за изграждане на преработвателно предприятие, както и да превърнете Вашите планове в реален и доходоносен бизнес, бихте могли да се свържете с екип от специалисти, които да Ви помогнат и консултират в това начинание.[/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]
