[fusion_builder_container background_color=““ background_image=““ background_parallax=“none“ enable_mobile=“no“ parallax_speed=“0.3″ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ video_url=““ video_aspect_ratio=“16:9″ video_webm=““ video_mp4=““ video_ogv=““ video_preview_image=““ overlay_color=““ overlay_opacity=“0.5″ video_mute=“yes“ video_loop=“yes“ fade=“no“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding_top=“20″ padding_bottom=“20″ padding_left=““ padding_right=““ hundred_percent=“no“ equal_height_columns=“no“ hide_on_mobile=“no“ menu_anchor=““ class=““ id=““][fusion_builder_row][fusion_builder_column type=“1_1″ background_position=“left top“ background_color=““ border_size=““ border_color=““ border_style=“solid“ spacing=“yes“ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ padding=““ margin_top=“0px“ margin_bottom=“0px“ class=““ id=““ animation_type=““ animation_speed=“0.3″ animation_direction=“left“ hide_on_mobile=“no“ center_content=“no“ min_height=“none“][fusion_text]
Говорейки за българската маслодайна роза е малко да кажем, че тя е един от символите на страната ни от векове. Безспорно обаче, продуктите произвеждани от нея са основата на един незаменим стопански сектор у нас, ангажиращ труда на цели региони в страната.
В света има почти 200 вида и повече от 18 000 сорта рози. Маслодайната роза се отнася към сем. Розоцветни(Rosaceae), род Rosa, подрод Cynorodon, секция Gallicanae. Като маслодайни в света се отглеждат 4 вида — Rosa damascena, Rosa centifolia, Rosa gallica и Rosa alba.
Розопроизводството в България се основава на вида Rosa damascene, от където е излъчена Казанлъшката роза и с ограничено присъствие на Rosa alba, като в миналото са се отглеждали на незначителни площи и други видове, които са се отличавали с по- ниско съдържание на етерично масло.
[/fusion_text][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_1″ background_position=“left top“ background_color=““ border_size=““ border_color=““ border_style=“solid“ spacing=“yes“ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ padding=““ margin_top=“0px“ margin_bottom=“0px“ class=““ id=““ animation_type=““ animation_speed=“0.3″ animation_direction=“left“ hide_on_mobile=“no“ center_content=“no“ min_height=“none“][fusion_content_boxes settings_lvl=“child“ layout=“icon-with-title“ columns=“4″ icon_align=“left“ title_size=““ title_color=““ body_color=““ backgroundcolor=““ icon_circle=““ icon_circle_radius=““ iconcolor=““ circlecolor=““ circlebordercolor=““ circlebordersize=““ outercirclebordercolor=““ outercirclebordersize=““ icon_size=““ icon_hover_type=““ hover_accent_color=““ link_type=““ link_area=““ link_target=““ animation_delay=““ animation_offset=““ animation_type=“0″ animation_direction=“left“ animation_speed=“0.1″ margin_top=““ margin_bottom=““ class=““ id=““][fusion_content_box title=““ icon=““ backgroundcolor=““ iconcolor=““ circlecolor=““ circlebordercolor=““ circlebordersize=““ outercirclebordercolor=““ outercirclebordersize=““ iconrotate=““ iconspin=“no“ image=““ image_width=“35″ image_height=“35″ link=““ linktext=““ link_target=“_self“ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=““]
Казанлъшката роза (R. damascena var. trigintipetala)- заема почти 100% от площта на маслодайната роза в България. Тя представлява разклонен в основата си храст, достигащ височина над 2 метра. Младите разклонения имат тревисто зелен цвят и много шипове.
[/fusion_content_box][fusion_content_box title=““ icon=““ backgroundcolor=““ iconcolor=““ circlecolor=““ circlebordercolor=““ circlebordersize=““ outercirclebordercolor=““ outercirclebordersize=““ iconrotate=““ iconspin=“no“ image=““ image_width=“35″ image_height=“35″ link=““ linktext=““ link_target=“_self“ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=““]
Бяла роза(Rosa alba)- в началото е заемала около 40% от площта на маслодайната роза в България. Отличава се с по- широки и назъбени листа; по- едър цвят, с бели венечни листа. Дава почти 2 пъти по- висок добив на цвят, но съдържа двойно по- малко етерични масла.
[/fusion_content_box][fusion_content_box title=““ icon=““ backgroundcolor=““ iconcolor=““ circlecolor=““ circlebordercolor=““ circlebordersize=““ outercirclebordercolor=““ outercirclebordersize=““ iconrotate=““ iconspin=“no“ image=““ image_width=“35″ image_height=“35″ link=““ linktext=““ link_target=“_self“ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=““]
Стамболска роза (Rosa gallica)- в началото е заемала около 10 % от насажденията у нас. Има прави, почти неразклонени стъбла, покрити с малки шипове; цветовете са едри, червени, но лесно окапват и съдържат нисък процент етерични масла. Устойчива е на болести, което се използва най-вече в селекцията на нови клонове.
[/fusion_content_box][fusion_content_box title=““ icon=““ backgroundcolor=““ iconcolor=““ circlecolor=““ circlebordercolor=““ circlebordersize=““ outercirclebordercolor=““ outercirclebordersize=““ iconrotate=““ iconspin=“no“ image=““ image_width=“35″ image_height=“35″ link=““ linktext=““ link_target=“_self“ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=““]
Столистна роза (Rosa centifolia)- у нас се отглежда като декоративна по градините и дворовете, а като маслодайна се отглежда във Франция и Мароко. Цветовете и са едри и тежки, но съдържат нисък процент етерични масла с ниско качество.
[/fusion_content_box][/fusion_content_boxes][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“3_5″ last=“no“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_text]
Смята се, че отглеждането на рози за получаване на розова вода и по- късно на розово масло е започнало в Индия и Египет,а с придвижването на турците и арабите през IX век, то е пренесено в Персия и Тунис. Търговията с масло в Европа е започнала през XVI век, а първите данни за розови насаждения по нашите земи са от XVII век. В средата на XIX век, се е формирала т. н Розова долина, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча.
Казанлъшката роза се отглежда заради цветовете, които съдържат етерични масла и от които се произвежда българското Розово масло. През годините, цената на българското розово масло се доближава до цената на златото, откъдето идва и наименованието му „ течно злато“ . Освен масло, при преработката на розовия цвят се получава и розова вода, която намира употреба в парфюмерийн
ата, сапунената и хранителната промишленост. От векове се произвеждат уникалните за казанлъшкия и карловския регион гюлова ракия, ликьор от рози,чай, розово сладко, розов рахат локум и мед от рози.
Преработените венчелистчета и плодовете от казанлъшката роза са богати на Витамин С, затова успешно могат да се ползват за фураж на животните. Насажденията с рози изпълняват и противоерозионни функции в района, в който се отглеждат.
[/fusion_text][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“2_5″ last=“yes“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_imageframe lightbox=“no“ lightbox_image=““ style_type=“none“ hover_type=“none“ bordercolor=“#000000″ bordersize=“5px“ borderradius=“0″ stylecolor=““ align=“none“ link=““ linktarget=“_self“ animation_type=“0″ animation_direction=“down“ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ hide_on_mobile=“no“ class=““ id=““] 
[/fusion_imageframe][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_1″ background_position=“left top“ background_color=““ border_size=““ border_color=““ border_style=“solid“ spacing=“yes“ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ padding=““ margin_top=“0px“ margin_bottom=“0px“ class=““ id=““ animation_type=““ animation_speed=“0.3″ animation_direction=“left“ hide_on_mobile=“no“ center_content=“no“ min_height=“none“][fusion_title size=“1″ content_align=“left“ style_type=“default“ sep_color=““ margin_top=““ margin_bottom=““ class=““ id=““]
Създаване на нови насаждения
[/fusion_title][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_1″ last=“yes“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_text]
Механизация
За подготовка на площите, на които ще се създават нови насаждения се използват машини и съоръжения, прилагани при създаването на други трайни насаждения. Предвид на големите теглилни усилия, които са необходими при изкореняване, подравняване и риголване се използват верижни машини, като храсторези, изкоренители или булдозери.
Избор на място
Маслодайната роза се отглежда предимно върху делувиални наносни почви, характерни за южните склонове на Стара планина и канелени горски почви по южните и северни склонове на Средна гора. Розовият храст се развива добре и дава висок добив само върху дълбоки аерирани почви, богати на хумусни вещества. Добре е почвите да са проучени по отношение на въздушните течения, тъй като е от решаващо значение за съдържанието на етерично масло в розовия цвят по време на цъфтеж.
Засаждане
Посадъчният материал се подготвя като се съкращава надземната част на корена. За засаждане на 1 декар, са необходими 450- 500 броя разсад. Най-подходящо време за засаждане е ноември или рано напролет при подходящи условия. Самото засаждане става ръчно.
Отглеждане
1. Отглеждане до цветодаване – през първите 3 години от засаждането, грижите се свеждат до 5 кратки разхорвания на почвата по време на вегетация. През първата година, на ранна пролет след обработка може да се извърши подхранване с минерални торове. През есента се извършва последна обработка.
2. Отглеждане до цветодаващо растение – грижите за цветодаващите насаждения започват с резитба през зимните и пролетни месеци. По време на вегетацията, почвата трябва да се поддържа чиста от плевели. През втората година от отглеждането грижите са насочени към създаване на благоприятни условия за развитие на репродуктивните органи на розата.
Почистване и резитба
Резитба за почистване се извършва всяка година, през зимните месеци или рано напролет. Съществува контурна или коригираща резитба, която има за цел да регулира растежа на добивите. Подмладяване на розовите насаждения се налага с цел повишаване жизнеността на растенията, за да продължи животът им и да се увеличат добивите от тях.
Напояване и прибиране
Въпреки, че маслодайната роза е позната като дълбококоренна сухоустойчива култура, сушата много често предизвиква силно намаляване на добива. Розата има нужда от големи количества вода в почвата. Беритбата на цвета е най- трудоемкия процес в розопроизводството, който съставлява над половината от разходите на труд при експлоатацията им. Розоберът изисква добра организация на работната ръка и транспорт за набрания розов цвят. Суровината е деликатна, тъй като качеството и се изменя всеки час след разцъфтяването. Цъфтенето в условията на нашата страна започва през втората половина на май и приключва средата на юни, около 22- 25 дни.
[/fusion_text][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_3″ last=“no“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_imageframe lightbox=“no“ lightbox_image=““ style_type=“none“ hover_type=“none“ bordercolor=“#000000″ bordersize=“5px“ borderradius=“0″ stylecolor=““ align=“none“ link=““ linktarget=“_self“ animation_type=“0″ animation_direction=“down“ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ hide_on_mobile=“no“ class=““ id=““] 
[/fusion_imageframe][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“2_3″ last=“yes“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_text]
Лечебни свойства
Цветовете на розата са богати на етерично масло и съдържат около 300 вида различни вещества. Използват се като лечебно средство главно изсушени или стрити на прах. Имат успокояващо и разширяващо бронхите действие при пристъпи на задух, спастичен бронхит, астма. Помагат при белодробен абсцес и гангрена. Облекчават сърбежа при кожни обриви, имат антиалергично въздействие.
Широко фармакологично действие има розовото масло- при колики и болки на жлъчката, червата, пикочния мехур, матката, бъбреците, след операция на жлъчния мехур. Извлечената розова вода при дестилацията намира приложение при промивки на очни възпаления (конюнктивити, блефарити) и възпаления в устата (гингивит, кървяща парадонтоза).
[/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container][fusion_builder_container hundred_percent=“yes“ overflow=“visible“][fusion_builder_row][fusion_builder_column type=“1_1″ background_position=“left top“ background_color=““ border_size=““ border_color=““ border_style=“solid“ spacing=“yes“ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ padding=““ margin_top=“0px“ margin_bottom=“0px“ class=““ id=““ animation_type=““ animation_speed=“0.3″ animation_direction=“left“ hide_on_mobile=“no“ center_content=“no“ min_height=“none“][fusion_title size=“1″ content_align=“left“ style_type=“default“ sep_color=““ margin_top=““ margin_bottom=““ class=““ id=““]
Пазар и цени
[/fusion_title][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“2_3″ last=“no“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_text]
България е световен лидер в производството на розово масло. По данни на МЗХ годишно у нас се правят над 1.5 тона, което прави страната ни най- големият производител в света. Основно изнасяме розово масло за САЩ, Франция, Южна Корея и Япония. През последните две години цените на розовото масло са рекордно високи. Това прави българския продукт по-скоро безценен, отколкото достъпен за българския потребител. Цената му лесно може да се съизмери с тази на чисто злато.
Според последния обявен курс на БНБ, злато проба 999 струва 1801.4 лева за тройунция, или57.9 лева за грам. При съпоставяне на цените на розовото масло и златото излиза, че 10 млрозово масло струват колкото 4.26 грама чисто, 24-каратово злато. Сравнявайки цената с масовото 14-каратово злато, се вижда, че то почти се изравнява с това на розовото масло. В магазина на един от българските производители, 10 мл розово масло се предлага на цена 247 лева; 5 мл струват 168 лева; 1 мл – 31.60 лева.
Цената на българското розово масло, произведено от миналогодишната реколта е около 7300 евро за литър. При сегашните цени, най-съществените разходи на розоварите – тези за суровината, възлизат на 8 750 лева за литър розово масло (2.50 лева/кг розов цвят). Разбира се, розоварните си имат и други разходи, но за да опростим схемата, ще направим следното обобщение:
Себестойност на литър розово масло: 8 750 лева
Пазарна цена при износ: 14 277 лева
Цена на дребно за 1 литър при разфасовка от 10 мл: 24 700 лева
Посочените цени показват защо ежегодно се увеличава броят на фирмите, които искат да преработват розов цвят. Ако сте сред тези, които желаят да отглеждат българската маслодайна роза, то тогава имате възможност да кандидатствате за финансиране по Програма за развитие на селските райони 2014-2020, която ще ви даде възможност да реализирате своите идеи. През тази година се очаква да отворят голяма част от земеделските мерки по Програмата, като мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“; 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“, както и подмярка 4.1.2 от Тематичната подпрограма за развитието на малки стопанства.
За да разберете какви са всички възможности за финансиране по Програмата, може да се свържете с екип от специалисти, които да превърнат Вашата идея – в реален и доходоносен бизнес.
[/fusion_text][/fusion_builder_column][fusion_builder_column type=“1_3″ last=“yes“ spacing=“yes“ center_content=“no“ hide_on_mobile=“no“ background_color=““ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ background_position=“left top“ hover_type=“none“ link=““ border_position=“all“ border_size=“0px“ border_color=““ border_style=““ padding=““ margin_top=““ margin_bottom=““ animation_type=““ animation_direction=““ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ class=““ id=““][fusion_imageframe lightbox=“no“ lightbox_image=““ style_type=“none“ hover_type=“none“ bordercolor=“#000000″ bordersize=“4px“ borderradius=“0″ stylecolor=““ align=“none“ link=““ linktarget=“_self“ animation_type=“0″ animation_direction=“down“ animation_speed=“0.1″ animation_offset=““ hide_on_mobile=“no“ class=““ id=““] 
[/fusion_imageframe][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]
